hemicharger написа:
Много истина е написана по-горе...
Навремето на Контра страйка му се викаше "фунийки";
Помня и като излезе фонокартата - беше си гъзария,
Помня и 1вата ми Мтелска карта купена за 320лв,
Помня центъра на София, когато имаше навсякъде паркоместа
Помня че на мойта улица имаше паркирани само 5 коли
Помня корекома зад църквата на х-л Рила
Помня че вратите в къщи не се заключваха
Помня 1вото видео в махалата
Ха! Ти си малък ве! Кога излезе Ментел аз вече май бях пълнолетен
Помня поляните, където се криешме сред тревата и папура, играейки на големи групи стражари и апаши из целия град. За съжаление бяха поляни .Сега там има израстнали цели комплекси.
Беше най - хубавата игра от моето детство. Бехме си чисти експлорери. Криехме се по безобразни места, като солници, блата, плажове, мази и големи групи от десетки деца ни търсеха и разпитваха минувачите за нас

Беше енщо наистина важно!
Помня и пазя огромна колекция от Пиф - истинският пиф, нещо с което съм израсъл. "Дъга" за съжаление на оцеля. И нея я сбирах.
Помня най - добрият ми приятел от детските години. Умен хлапак с дарба на художник. Загубихме се с него, мисля че точно художник стана.
Помня любовта ни към динозаврите - на която любов никога не изневерихме, докато бяхме заедно.
Помня братовчед му, с когото бяха като братя... Помня как изчезна и как го намериха после.... Помня, че даже не ме пуснаха да отида да го изпратя... Помня, че това беше преломния момент, оттогава нататък сякаш самият аз не смея да отида и да потърся приятеля си...
Помня, когато, още 5-6 годишни, седяхме тримата и обсъждахме секса

Аве нищо не знаехме естествено, ама обменяхме опит

Обсъждахме сложни въпроси, като например за забременяванеот необходим ли е полов акт или само любов
Помня, че аз защитавах тезата за любовта! Така пише в книжките, в края на краищата!
Докато те ме закопаха, изваждайки доста подробна книга с друга теория....!!???!?!?
Помня първият път, когато излязох с момиче. На 5 години. Проявих смелост

И двамата с приятеля ми я харесвахме, обаче аз първи грабнах телефона. Поканих я да излезем и тя се съгласи. Ходихме двамата из целия град, седнахме, изпихме едно какао от сладкарницата и се прибрахме
Толкоз ни беше любовта. Не е много.
Но помня телефонният разговор веднага след като се прибрах. Приятелят ми разбрал, че сме излизали. В слушалката чух тържественият му глас:
"...да не вземеш да се ожениш за нея преди мене!"
Помня летните лагери в планината, лагерният огън и щуротиите. Помня колко много обичах дезодорантите - много хубаво гърмяха в огъня, и как по неволя научих за копривата...
Мисля, че оттогава обичам природата и пикниците
Какво друго помня... Помня още много други неща, деца на 70-те и 80-те
Помня и че никога няма да се върнат. А бяха толкова безгрижни. И толкова са ми глупави тея приказки днес колко лошо е било онова време...