субтитри...

Възпяват устните, косата,
гърдите като на коза,
възпяват ханша и бедрата,
ала забравят за дупето.

Жени, без дупе какво сте вие?
Кажете смело, без сръдня!
Не е то нещо да се крие,
ни само орган за пръдня.


хахахахах да продължавам ли с субтитрите...

Дали умело се натряска
с тези думи дет изпраска?
Дали накриво я захвана
или сбърка двата плана?

Тва е наказание
и за някои е назидание,
но има си чалъм,
теб не те ли е удрял този гръм?

Перспективата е проста
наравно само удряй тоста,
чашката надигай често и да влиза тя по-лесно.

Музо , възпей елексира божествен – krystal-на ракия,
дето душите ни сгрява и кара да бляскат очите.
Първо тя сили ни дава , после ни вързва езика,
Накрая краката омекват, но чашка отново надигаш.

Пият от радост , от скръб, пият и блага ракия.
Пият и при махмурлук, пият и за да се напият.
Пият по чашка за здраве, пият по две за кураж
С третата вече забравят , че на света ги е яд.

Прясна или отлежала, билкова , обикновена.
От манастирските изби или от прости мазета.
Всеки те пие с мерак – ти си благословена -
някои от чаши кристал , други - ей тъй –от шишето.

О, кехлибарена течност ,ти отваряш врати безотказно,
важни въпроси решаваш , здрави прегради рушиш.
С радост в душите Троянската сливова славим.
Само ракия да има , а повод все ще се открий.

Ооо тук ме закопа,
все пак заспала съм сега
не мога да измисля,
даже как да те вкисна..

Мисля да оставя римите за утре,
много ми е гот с вас, но в леглото ми е по гот. :tongue10:

Искам да питам, защо тая тема да е 18+?
Тука да не е мюзик айдъл?



В леглото с нас?
Най ще да е гот.
Гарантирам за качество!



Много хубава тема подхванахте.
Не знам как да Ви се отблагодаря.
Или както казваме тук на морето:

--------------------------------------

Морето е волна стихия,
безбрежна, но ласкава шир.
Да беше морето ракия -
ти гледай тогава сеир!

Ще плувам до двата му бряга
подводно, догдето реша
на никоя друга пиянка
да пие не ще разреша!

Ах, мило моренце, какво ли
ти днеска направи със нас?
Очите ми стават глаголи,
кристалът ми става елмаз!

Ъъъъ. Бургаска народна песен.

Пръцнете, братя, без стеснение,
не се измъчвайте от зор!
Защо ви е ограничение
там, дето нужен е простор?

Защо ви трябва да се стискате,
пръцнете си със пълен глас,
със тон и тембър, както искате,
тенор, сопрано или бас?!

Пръднята, братя, е изкуство,
прекрасен музикален дар,
кога пръцнкаш, пръцни със чувство,
с квалификация и чар!

:D:D:D

ДЗВЕР си чака музата гореща,
а пък в мен напира мисъл тежка.
Без да мога да разбирам,
тук при вас се спирам.
За пчеличките ще пиша,
но мисълта ми там издиша,
верно пролетта дойде
и всеки чака своето мезе.
Птичките на воля чуруликат,
мушичките и те от пролетта въздишат,
във въздуха се носи любовта
и чука тя във нашите сърца.
Стана ли ви пак горещо
или във въздуха се носи нещо?
Туй отива на поема,
трябва въздух да си взема.

Някой тука диша тежко,
омирисва темата и реагира тежко.
Вярно трудно е да си разбран,
но имай малко срам.

На това му се вика "Страсти на Krystal-и"
Сори ама не се сдържах

Мемфис, много е добро, обаче.....

_______________________________________


Послушаш аз съвета братски
напънах се и дадох газ
зари ме мигом огън адски
ечи му ехото у нас!

В небето чайките се стряскат
и падат от просторна вис
съседите чух - ръкопляскат
и ме извикаха на бис!

Хазяйката нахлува смело
със две точилки във ръце
навежда се и със сумтене
поглежда мойто легълце.

Но нищо тя не забелязва,
във въздуха , с мъгла пропит.
Какво ли щеше да ми казва?
Добре, че има синузит...

А климатика спря да духа
и влажността се покачи
и чашата ми с ром е суха -
издухана е - си личи!

Ала затоплен е юргана!
Завивам се отдолу аз
и мисля вече до зарана
той да ми е противогаз.

Прозореца открехнах тука
споделям мисли със света
две славейчета и една гугутка
веднага тупнаха в пръстта.

А кучето ми с насълзени
напусна стаята очи
не ще комуникира с мене...
По всичко вече си личи.

Ти, Мемфис, нещо се бъзикаш
със мен, приятелю нерад.
Пръднята, мене ако питаш,
хвани я и си я заври....
Неизвестен автор

Ей това ми е много любимо

* * *

Ако някога

не чуя

омразния звън на часовника,

не мерна

поне един отвратителен човек,

не се скарам

с човека, когото обичам,

не глътна

поне едно лекарство,

не чуя,

че някой е бил убит,

не видя

поне една катастрофа,

не разбера,

че е свършила една дълга любов,

не чуя,

че някой се е самоубил,

значи

съм

умрял…

Или

съм

щастлив…

someone страхотно е!
Брей къде се навъдихте, такива скрити, духовити и в ума развити.

Мемфис влиза с двата крака,
да покаже бива ли го в занаята.
Все на задни части го избива,
само рядкото подмина.

ДЗВЕР подхожда филосовски,
с рими прости с думи сложни,
на пук на всички аматьори,
форума гъзира с глаголи.

Съмлан на живот го е ударил,
Мислиш, че е лесно ама знай, че е зловещо.
Падне ли веднъж под прицел,
гъба "булка", става мицел.

Докато си пишем драми
hemicharger, форума оспами
страсти някви рекламира,
без да плаща, иска бира.

Ах! Какво ли толкоз сторих,
та според krystal-ка,
гъбни спори съм готов да сложа
в мицела на някаква праханка!

Темата определено ми харесва Затова мисля да не я оставям да умира.


* * *

Виждам.
Чувам.
Усещам.
Той беше.
Великият Взрив.
Празното Нищо стана Вселена.
Светлина.
Обръчи електронни вълни.
Всичко кипи.
Хаос.
Астероидите падат в океаните.
Нови планети.
Нови слънца.
Комети.
Блъскат се.
Падат.
Покриват планетите с прах.
Появяват се.
Пренасят се.
Умират.

Форми на живот.

Господи, защо ти трябваше всичко това ?!
Нищото бе тъй подредено…

Мрак.
Затишие.
Едно нищо.
Празни ръце
и едно безличие.
Светлина, без вода.
Комети и нови планети,
хаос и буря.
Сякаш всичко си идва на мястото.
Господи, Благодаря ти за този хаос.
Нищото бе тъй скучно и сиво...